ИНТЕЛЕКТУАЛНА ВЕЧЕР
 
Аз прочетох много текстове индуски
през последните години
близо сто произведения изследвани
но когато се оказах до момиче
с тъмносиньо сари
и когато се очакваше от мене
на интелектуалното събиране
някакъв изискан разговор
всичко за което мислех
беше тъмносиньо сари
с голота поривана от него.
 

БЯЛ СВЯТ

Този свят с дървета бели
виж го: той е тук пред мен
заледени са брезите, голи
живи, истински, определени
само огънят ще може
да напише окончателно
върху този факт, и викам огъня

ОГЪН за да разрушава сътворява
ОГЪН за да изгори привидното
ОГЪН за да пише върху бялото.
 

Абсолютното тяло

Абсолютното тяло се буди
панталон нахлузва и риза

и се отправя по улиците.
 

 ПОДРЕДЕН ДОМ

Аз опразних мойта стая
но стоят няколко образа

те са там три пъти нищо

бялото крило на чайка
късче леден пламък
снимка на момиче голо -

в центъра на тази празнота
мойто същество танцува.
 

Някаква вселенска тъга обветря хребетите и низините на душата ми. Като предчувствие за катаклизъм в собствения ми всеобят. Няма страдание, няма любов. Само притихналата мъка обяздва тайните копнежи на съществото ми и бие стъклените топчета на мислите ми. Говори ми без думи, пищи в клетките ми мълчейки. Кървави реки браздят делтите в сърцето ми и, пречистени, рисуват паяжини около очите ми, мият вишневия цвят в косите ми. 


Вали...

Краят на пътя срещна изгрева на втора буна във Варна. Но всеки край е ново начало. Имаше много музика, много смях, море със слънце и лунни пътеки... Началото-край се загуби в гръмотевици и дъжд от небето и душата и потъна сред слънчогледовите ниви по пътя с погледа на двама приятели - един син и един черен и топлата тъмноока усмивка на едно трето по-добро мое аз. 
За 4 дни толкоз - един изгрев, няколко приятели, рибена чорба и много слънчогледи...

По залез си бях у дома...