Тъжно ми е, щото беше МНОГО ГОЛЯМ музикант и артист, а си мисля, че е бил и голям човек, но малко много смахнат и много затворен. 

Факт е, че вчера щерка ми (седемгодишна фенка на Twested Sister) за пръв път гледа негов клип (Remember The Time) и й направи впечатление, че всички танцуват много добре, обаче Майкъл танцува най-добре, а певците не правели така... Откак звярът стана фенче, изгледахме доста клипове и любопитството ми ме заведе до разни статии, от които ми се доплака, честно. Освен, че е бил лишен от детството си и е имал любовта на милиони, той е имал милиони, но е бил лишен от нормална човешка любов...

- Ексцентричен - о, да. Инфантил - и още как! Искал е да остане не млад (кат баба Лили), а дете завинаги - като Питър Пан... Твърде голяма цена за едно не-детство. От първите до последните му снимки само очите му са непромененени и са очи на дете - само дето детето го няма. 

- Баща му го е наричал Големият Нос... През последните години двамата на практика не са контактували... Но и носът му преживя драматични промени, клюки и коментари - цял свят се вълнуваше ще падне ли или не... 

- Всички пластични интервенции имат просто психологическо обяснение и психотерапия би могла да помогне, но някой лаком задник е предпочитал да си натъпче джобчетата, без да си дава сметка за уязвимостта на МД и без да си дава сметка, че насреща си има един 30-40 годишен Макколи Кълкин, който от гениално сладко хлапе, стана лигаво наркотично лайно, за което се сещаме само по Коледа и повтoренията на Home alone...

- Деби Роу или Роуи - майката на двете му големи деца е шибана типична стокилограмова американка с няколко милиона повече... Великият Джако е трябвало да плати на това нещо, щот не би намерил жена, която да е готова да роди децата му?!?!?! И сега се сетила, че децата й имат нужда от нея?! 

- Бях забравила песента долу Gone Too Soon...
Ми не вярвам, че е бил педофил пък! Не само заради тази песен и историята й.
Но пък вярвам, че се изкарват лесно големи пари, осирайки живота на някой известен и богат... 

- Стана ми много гадно, когато прочетох, че години наред е смятал, че милионите му фенове са го изоставили и не би могъл да направи отново голям концерт. 
Стана ми хубаво, че в последните си часове е греел от радост, защото билетите за всичките му 50 концерта в Лондон са били продадени.

Никога не съм му била фен, но без проблем запявам 20-на негови парчета поне. Не е определял живота и мисленето ми, както Пинк Флойд примерно, но винаги ми е гадно, когато някой, който е правил добра музика, си отива и се надявам да ги срещна всичките в един по-добър свят и да ми направят един Great Gig In The Sky...

Дано е намерил покой и любов най-накрая! 

Спи спокойно, Джако!

Много години минаха, в които нито веднъж не са ме държали ръцете му, не се е взирал в очите ми, не се е губел в смеха ми, не е целувал сълзите ми... обичал е други, обичали са го други. Създадохме семейства и прекрасни деца, но в добро и зло в миговете между две вдишвания го чувствам близо до мен. Обичта му ме пази като коруба на костенурка и ме изпълва с нежнотопла светлина.  

В борбата с тази Любов в себе си едва не изгубих себе си.  В изтощението си приех, че друг път нямам. Отдавах се на агонията, съблякла гордости, болки, радости, надежди и очаквания. Опитвах да се удавя в собствените си сълзи. Умирах хиляди пъти.

Докато не разбрах, че всъщност се раждам. Докато не разбрах, че от себе си и от него в себе си не мога и не искам да бягам. Без тази Любов съм безпътна и бездомна. 

Вече нямам нужда от него, за да го обичам, защото го обичам толкова много, че го достигам с обичта си където и да е, когато имам нужда да го обичам или усетя, че той има нужда да го обичам. Ако страда, страдам и аз. Ако е щастлив и спокоен, аз съм усмихната и добра.

Между два удара на сърцето. Отвъд границите на времето и пространството. За да ни има. За да сме истински. 





  Толкова ми липсва понякога...