Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Незсвързани злостности от личен и различен характер...
Автор: atlantistoni Категория: Други
Прочетен: 108099 Постинги: 73 Коментари: 75
Постинги в блога от Февруари, 2014 г.
 На спирката до нас една жена почти по пижама - плюшена, износена, но чиста, държеше в найлонова торба мършавото телце на кученце, поднасяше го умолително към окъснелите като мен и питаше "А Вие разбирате ли от живи кученца?" В началото не разбрах много какво се случва всъщност... Хората я гледаха като изкопаемо. Спрях се. Кученцето беше мъртво. Тя поиска да го пипна, за да се уверя, че не е живо... не го. Страхувах се Смъртта да не полепне по мен и да я пренеса на душанките вкъщи, които ме чакаха за ласка, дъвкане... мазане, пръскане, капане...
Взирах се в липсата на пара от нослето, в непомръдващите изпружени лапички, в полупритворените очички като тъжни черни дупки... 
Жената не изглеждаше в час, но повече тъжна, отколкото "луда". Отговаряше ми разумно, въпреки че не виждам разум в действията й. Майката на кученцето се била скрила под леглото. Другото бебе починало вчера, онзи ден - таткото. "Поне майката да се оправи, аз ще си я гледам." 
Исках да й крещя! Да я питам защо допуска да се раждат бебета, за които не може да се погрижи. Защо не потърси ветеринар. Защо не... 
Разпитвах я... Знаех отговорите на повечето си въпроси. Другите ги четях в очите ѝ. Не се разплаках!
Сетих се за всички онези коментари, които ме влудяват: "Първо помогнете на хората..." 
Да, първо трябва да помогнем на хората - да обясняваме докато разберат онези - ХОРАТА, че всеки живот е важен, че няма излишен Живот, че кастрацията не е толкова зло като измъчването и убийството на бездомни животни, като захвърлените "ненужни" слепи шепички Живот, като смъртта "под гумите на някой самосвал"... 
Трябва да се погрижим и за хората, които са като тази жена - на ръба на разума и оцеляването. Тази жена се казва Лариса. Тя чудесно - със сърце и отговорно, би се грижила за животни всякакви. Сигурна съм. Знам, че е безотговорно да гледаш животинки, ако не можеш да се грижиш за тях, но аз гледах в очите й с ясен поглед, там - на границата на безумието, виждах, че е чиста душа.... А и напоследък не ми се удава да съм крайно крайна. Освен понякога. 
Едно от най-страшните неща, които съм преживявала (опитах да преживея... все още опитвам!)) е смъртта на прекрасната ми кучица Херта. От старост. И от ветеринар... Не мога да не реагирам емоционално. Напоследък съм в емоционален ступор. Мозъчният е от 2-3 века. 
Взех телефона на Лариса. Номера. Ако изобщо си знае номера. Не знаех как да й помогна. Не зная. Не успокоявах съвестта си. Не я успокоявам. 
Спасих от експлозия пикочния си мехур. 
Не съм добра. Не ми пука. 
Уморена съм. 
От 2 часа се опитвам да се съвзема. 
Боли ме главата. 
Болят ме всички бебешки трупчета. И човешкото - дето уж ваксината, грипа или... Четох. Не разбирам. Знам, че ваксини се поставят на здрави... Ама и по радиото разправяха хора с високо кръвно да не излизат, а джипка прати приятел с кръвно 200 на нещо си през август в 2 следобед да си купи ДРУГО лекарство и... той падна на едни стълби и си размаза мозъка. Не от кръвното... Не. А ние пиехме айран на Калиакра. 3 айрана - 10 лева. Не, не 3 галона айран...
В ДСК не могат да ми отговорят с 1 обаждане (дори 3 пъти) какво ми трябва за дарителска сметка и колко ще струват преводите до Украйна. Вбесяват ме! Аз им обяснявам, че ако преводът струва повече от 1%, губят и своето и моето време да търсят отговори на стандартни въпроси за нестандартната ми драма... Оля, ще живееш нормално, въпреки кошмарите ми! И въпреки шибаните украински банки и... Янукович, и... Иначе шта прИбия! И нема да стана за резил на сватбата ти! 
Дъщеря ми се мотае. Нервира ме. Обичам я!
Кучът е...Куч. Прекрасен. Очарователен. И всеотдайно си дави чехъла. Неговия. И плаче по всички кучки и мацки по улицата... Напоследък е основно ревнив, но аз не мога да го обичам по-малко.
Осиновеният ми кот... става по-дебел... По-силен. Заяква зарад корделата на гърба, дет съм му вързала, че си дере раната. И щот му сипвам капки в носа. Мрази ме, честно. А кат му пръскам гъбите направо ме ненавижда. Но пък получава ядене в 1 нощес при поискване. И "гърне" в 5. Сутринта! Става и по-красив... доколкото... Не, няма да го задържа. Ще стане германец. На Яна й оправиха зъбите в Германия. За 5 хиляди марки. Яна е... куче. Стара история. Разсипах му лекарството... 
Искате ли телефона на Лариса? Да й помогнете да си лекува животните. Да й помогнете да се лекува. От какво? Да й помогнете. Някак. 
Имате ли моя? Искате ли да го използвам? Не... не плача.Не, не виждам трупчета. Не... 
Извинявайте, че дочетохте това. Луди сте! Не ви свалям шапка. Всъщност и на телефон не отговарям. Фломента. В превод - в момента.
И забравям! Онзи ден Приятел!!! ми се обади да му честитя имения ден - знае ме от неприлично много години... 
Да поспим, а? Аз ще... опитам.
Категория: Лични дневници
Прочетен: 1447 Коментари: 0 Гласове: 1
Последна промяна: 05.02.2014 13:56
Търсене

За този блог
Автор: atlantistoni
Категория: Други
Прочетен: 108099
Постинги: 73
Коментари: 75
Гласове: 949
Архив
Блогрол