Не, не ви се струвам пияна...

Съм пияна.
Съм луда.

Съм.

Бях забравила...
Прегърнала чуждите болки от страх да изпитам своята, Святата.
Обичам. Обичана съм.
Дали?

Нямам нищо за губене, въпреки че имам всичко и нямам нищо.
В усмивката ми сияе усмивката на всеки приятел, сълзите ми мият всяка болка...
Аз съм могъща...
Променям животи и съдби.  С две-три думи само. 

Не ви се струвам пияна. Аз съм. Пияна от силата, която ми давате, за да забравя себе си. 

Искам да мога отново да пея по улиците, да целувам дъжда и снега, да пия лъчите на слънцето, да обичам себе си. 

Трябва отново да се родя. Не да изтрезнея. Пияна съм, но този път е моята болка, която ме опива. Болката да съм жива, да ме има. Не че ми трябва. Не!
Имам нужда от малко любов. Като вас.

Като теб, дявол те взел! Или дяволица. 

Аз съм същата... онази, която ядеше снежинки и правеше любов с дъжда. Онази, която се смееше и те разсмиваше с невъзможността да се смееш над себе си. 

Онази, която криеше слънцето с длан, за да запази очите ти - за да виждаш само мен и това, което е вътре. 

Къде е тя?

Намери я и ми я върни. 

Моля те!