Незсвързани злостности от личен и различен характер...
Постинги в блога от Септември, 2014 г.
08.09.2014 17:42 -
ПЪРВИ КЛАС ИЛИ ПЪРВА КЛАСА?
Не знам. Не разбирам!
Драмата започна със завършването на... детската градина.
Ма, много ви се моля! Вие какво си помислихте? Че има разлика между завършване на детска градина и абитуриентски бал? И аз така мислех! Ама дружно сме в грешка.
Е, майката, която се опита да ме вкара в ресторант, с кола с балони, пикла с дълга рокля с гол гръб и златни обувки с токчета, се оказа, че е в по-голяма грешка - небрежно се сблъска с товарния влак... Да, децата ни се бяха трудили много (ПОКЛОН на Учителките им!), но не виждах (И сега не виждам!) как златната рокля или костюмът с папионка ще бъде венецът на успеха им. Добре, може и да имам очни проблеми. А вероятно и ментални имам! Но са си мои и не ща да правят щерка ми на маймунка със ливрея и звънче!
Драмата продължи с първата родителска среща. Като една истинска съвременна работеща майка (според дребуса истинските майки ходят с токчета, а не като мен...), която е благословена... опс... затормозена от раздалечения времево-пространствения континуум на бабите, записах чедото на платена занималня с английски. Не, не! Не ме разбирайте погрешно! Аз НЕ съм амбициозна майка - твърдо и категорично! Обаче щерката черпи сили и енергии директно от Първоизточника, а любопитството й минава всякакви граници, та вечер направо прави къси съединения в главата ми и всяко нейно умствено и физическо натоварване, в което аз не съм погълната изцяло, е добре дошло.
Та! Учителката ми стана рязко симпатична, ама на мен Учителите са ми слабост, а таз вероятно е пряка наследница на Супермен, защото ще им води и нормалните часове и занималната следобед... Аз знам, че Учителите са Свръхчовеци, но класната на дъщеря ми, напълно ме изуми с ентусиазма си. Може би, щото не се е сблъсквала още с мамината хала...
Шефката на платената занималня ИЗИСКА да подпишем декларации, че отроците ни няма да носят мобилни телефони в училище и аз, като избягала с писъци от учителското поприще, възхитено се възрадвах и за малко да се разпищя от кеф в компанията на още няколко нормални родители. (Някой ден ще ги черпя по бира!).
Един закъснял татко от вратата още се информира за какво иде реч и ревна с цяло гърло, че НЕ е съгласен! Детето му било свикнало с телефона си и таткото бил по-спокоен като го чува няколко пъти на ден. Да, де, ама детето и таткото дали имат навици да не не се чуват по телефона с повод и без повод и, особено, не по време на час? Щото пък аз и още няколко други като мен си пращаме децата в училище да учат, а не да си говорим по телефоните за по-интересно. А и онова детенце като може с телефон, аз на моето лесно ще му обясня, че не може да е с телефон, ама другите?
И после кой с къв телефон бил, а не може ли розов, с игри, с камера... и с таблицата за уморение на родителските финанси, или поне моите.
Да се разберем - луд фен съм на съвременните комуникации. Не мога да живея без тях. Без компютър и нет изкарвам броени часове... докато спя. Ама все си мисля, че дечурлигите трябва да търчат в двора, вместо да говорят по телефона.
Драмата започна със завършването на... детската градина.
Ма, много ви се моля! Вие какво си помислихте? Че има разлика между завършване на детска градина и абитуриентски бал? И аз така мислех! Ама дружно сме в грешка.
Е, майката, която се опита да ме вкара в ресторант, с кола с балони, пикла с дълга рокля с гол гръб и златни обувки с токчета, се оказа, че е в по-голяма грешка - небрежно се сблъска с товарния влак... Да, децата ни се бяха трудили много (ПОКЛОН на Учителките им!), но не виждах (И сега не виждам!) как златната рокля или костюмът с папионка ще бъде венецът на успеха им. Добре, може и да имам очни проблеми. А вероятно и ментални имам! Но са си мои и не ща да правят щерка ми на маймунка със ливрея и звънче!
Драмата продължи с първата родителска среща. Като една истинска съвременна работеща майка (според дребуса истинските майки ходят с токчета, а не като мен...), която е благословена... опс... затормозена от раздалечения времево-пространствения континуум на бабите, записах чедото на платена занималня с английски. Не, не! Не ме разбирайте погрешно! Аз НЕ съм амбициозна майка - твърдо и категорично! Обаче щерката черпи сили и енергии директно от Първоизточника, а любопитството й минава всякакви граници, та вечер направо прави къси съединения в главата ми и всяко нейно умствено и физическо натоварване, в което аз не съм погълната изцяло, е добре дошло.
Та! Учителката ми стана рязко симпатична, ама на мен Учителите са ми слабост, а таз вероятно е пряка наследница на Супермен, защото ще им води и нормалните часове и занималната следобед... Аз знам, че Учителите са Свръхчовеци, но класната на дъщеря ми, напълно ме изуми с ентусиазма си. Може би, щото не се е сблъсквала още с мамината хала...
Шефката на платената занималня ИЗИСКА да подпишем декларации, че отроците ни няма да носят мобилни телефони в училище и аз, като избягала с писъци от учителското поприще, възхитено се възрадвах и за малко да се разпищя от кеф в компанията на още няколко нормални родители. (Някой ден ще ги черпя по бира!).
Един закъснял татко от вратата още се информира за какво иде реч и ревна с цяло гърло, че НЕ е съгласен! Детето му било свикнало с телефона си и таткото бил по-спокоен като го чува няколко пъти на ден. Да, де, ама детето и таткото дали имат навици да не не се чуват по телефона с повод и без повод и, особено, не по време на час? Щото пък аз и още няколко други като мен си пращаме децата в училище да учат, а не да си говорим по телефоните за по-интересно. А и онова детенце като може с телефон, аз на моето лесно ще му обясня, че не може да е с телефон, ама другите?
И после кой с къв телефон бил, а не може ли розов, с игри, с камера... и с таблицата за уморение на родителските финанси, или поне моите.
Да се разберем - луд фен съм на съвременните комуникации. Не мога да живея без тях. Без компютър и нет изкарвам броени часове... докато спя. Ама все си мисля, че дечурлигите трябва да търчат в двора, вместо да говорят по телефона.
