Краят на пътя срещна изгрева на втора буна във Варна. Но всеки край е ново начало. Имаше много музика, много смях, море със слънце и лунни пътеки... Началото-край се загуби в гръмотевици и дъжд от небето и душата и потъна сред слънчогледовите ниви по пътя с погледа на двама приятели - един син и един черен и топлата тъмноока усмивка на едно трето по-добро мое аз. 
За 4 дни толкоз - един изгрев, няколко приятели, рибена чорба и много слънчогледи...

По залез си бях у дома...