Има ли изгаряща череша
зад твоята врата и да изгаря
да изгаря твоята врата и да изгаря
стопените стъкла на твоите прозорци
има ли кажи ми

Има ли мълчание да вие
върху езика ти да вие
да вие върху твойте думи и да вие
въпиещо в пустиня
има ли кажи ми

О мрачна птицо скрита в падането синьо на нощта
и чука червен на мойта кръв

Кажи ми с мен бъди
има ли кажи
череша да изгаря
мълчание да вие

О кажи ми
 

Зимата пристига вече

натоварен свод по волски
хладна пяна по реките
голота по пущинаци
и мъгла сред горите
зимата пристига вече

на животните следите
сини по снега остават
слънцето полира твърдо
птиците и плодовете
бронзова е всяка сянка
тънката вода замръзва
земната кора е черна
скреж блести върху скалата
зимата пристига вече

водорасли по луната
вятър залива бранува
острови трептят в мъглата
през студа вървя за риба
с лодка черна от катрана
осите и разклонени
скърцат силно под веслата

зимата пристига вече
 

Мисълта навън изскочи като заек 
в равнината зад скала огромна 
ох, той беше бял подскачащ заек 
и метличината стана цвят червен 
за радостта му, в този ден сред равнината 
сив ден преминал пряко ветровете 
в зимата, сив ден върху искрящото море 
на три мили път от островния пролив 
ден върховен, стигнал края на годината 
до мълчание разкъсало сърцето, ох 
бял заек скача, вижте го бял заек

Бяха те червени черни
и студът жесток
дал бе вкус тръпчив на сока им

С тях направих своя обед
там накрая на гората
в полумрак и сред мъгла

Престаряла зимата ме наблюдаваше
от един одрипан бор
 

Отпусни се казва слънцето
вътрешностите на луната чак се размразяват
отпусни се, успокой се
завъртява се земята и поти се
отпусни се отпусни се
успокой се
брезова гора просветва в белотата влажна
нейна святост пролетта
гола появява се от пряспа сняг
 

Изгорих напълно моето познание
и сега се уча да живея в бяла голота

според мен изкуството е нищо
само чиста патология на тялото и на духа

в сърцето на ужасния и весел свят