С-нежни пръсти те докосвам едва
Тичам срещу ураганите в себе си
Към теб
В бързината обърквам посоката и уплашено гледам
Как си отиваш
Обръщам се и тръгвам
Към мен

04.2005

Някой някога се спъна у мен 
и в погледа ми кафяв запотъва
Пое въздух през вик спотаен,
от душата ми откъснат отплува

Някой някога счупи часовете и дните ми 
на песъчинки и миди несбъднати
От косите ми, с морски звезди,
затанцуваха сълзи към дъното

Аз бях там, а ти беше ти
нещо шеметно се случи на времето 
спря за вечност, а после бе миг
в есента разпиляла се днешност

Аз не съм твоето Вчера... 
и твоето Утре.
Няма ме даже в твойто Сега. 
Някъде има проблясъци - 
звездните купове 
изплакват листа.
И утрето, когато се съмне,
и кафето в друг поглед ти загорчи,
дали ще съм била въздишка 
или, самотна и бяла,
бял лист в белия стих?!