Сънувах го. Отново.

Сънувах, че го обичам малко по-малко. Събудих се с потен крясък...

 Моля те, Господи, не сбъдвай молитвите ми да забравя! Как бих могла да живея без любовта си?! Ще съм жива ли? Ще ме има ли? 

Нека е далеч, нека е далечен, само да го има и да го обичам! Той е винтчето, на което се крепи цялото ми, смисълът да продължавам да дишам, когато съм останала без дъх.