Постинг
03.08.2011 15:52 -
Без заглавие
Автор: atlantistoni
Категория: Поезия
Прочетен: 3271 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 30.11.2011 16:56
Прочетен: 3271 Коментари: 4 Гласове:
5
Последна промяна: 30.11.2011 16:56
Животът ми – стръмни пътеки
в черни облаци , мътни води...
Умират светулките в шепа,
не заспиват в безкрая... сами.
През сълзи от болка
на болката-мравка път струвам.
Намирам отдавна загубени в пътя въпроси...
Боли!
Не е моя работа! Няма да питам!
Дървото отрони листо...
С душата болим се -
сякаш отлитам.
От себе си.
Чайка.
Време.
Полет.
Перо.
Губя се.
Пространството. Времето.
А птиците просто просят просо...
02.08.2011.
в черни облаци , мътни води...
Умират светулките в шепа,
не заспиват в безкрая... сами.
През сълзи от болка
на болката-мравка път струвам.
Намирам отдавна загубени в пътя въпроси...
Боли!
Не е моя работа! Няма да питам!
Дървото отрони листо...
С душата болим се -
сякаш отлитам.
От себе си.
Чайка.
Време.
Полет.
Перо.
Губя се.
Пространството. Времето.
А птиците просто просят просо...
02.08.2011.
Какакво ти е ,милата ми!
цитирайПочвам да се сгъвам! Писна ми да бъда Успешна, Удивителна, Усмихната, Смела, Силна, Знаеща, Можеща... Искам спокойствие и свещена простота. Дядо Боже (дърт брадат козел!!!) явно много ме обича (извратеняк смотан!!!) и ме смята за конкуренция (хахо!!!), че не спира да ме развива и усъвършенства... :(((
цитирай
3.
анонимен -
MistiToni
03.08.2011 20:45
03.08.2011 20:45
Wonderful!
цитирайЯ бъди просто,проста вещица кат' мен - нали знайш ко е гот! :)
цитирайВашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 949
Блогрол