Някаква вселенска тъга обветря хребетите и низините на душата ми. Като предчувствие за катаклизъм в собствения ми всеобят. Няма страдание, няма любов. Само притихналата мъка обяздва тайните копнежи на съществото ми и бие стъклените топчета на мислите ми. Говори ми без думи, пищи в клетките ми мълчейки. Кървави реки браздят делтите в сърцето ми и, пречистени, рисуват паяжини около очите ми, мият вишневия цвят в косите ми. 


Вали...

и тъжно боли.

И това ще мине :)

http://www.youtube.com/watch?v=bXYg7zgAaGM

Много благодаря! Любимо е!

Знам, че ще мине. :)

Хубавото на това да съм жена е, че мога лесно да сменям настроенията си... :):):)))))))))))