Бебето.
Моля се да оцелее, да няма последствия за здравето и живота ѝ! Да бъде щастлива! И родителите ѝ никога повече да не преминават през такъв ужас!
Акушерката. 
Моля се да си прости, моля се да ѝ простят децата ѝ. Родителите на бебето... едва ли.

Ние.
Ние ли сме тези, които трябва да дадат прошка? Ние ли сме тези, които трябва да съдят?
Кой е най-чистият, който ще хвърли първият камък?
Ние също сме виновни. И отговорни.
Всички ние. 
Защото тази акушерка вероятно е показвала симптоми на преумора, стрес, напрежение, нервно/психическо разтройство... Но кой ѝ е обърнал внимание? Поискала ли е помощ? Получила ли я е? 
Защото работим за малко пари. Защото работим много. Защото работим без почивка. Защото изнемогваме. Защото се примиряваме. Защото не сме достатъчно с децата си. Защото не сме достатъчно с приятелите си. Защото не сме достатъчно със себе си. Защото се въртим като хамстери във въртележка... 
И днес е акушерката, утре изперкалите ще са норма. 
Защото забравихме, че не сме само заплатополучатели, заемовзимащи, заемодаващи, сметкоплащащи, данъкоплащащи... 
Защото забравихме, че сме човеци. Защото забравихме, че срещу нас има други човеци.
Защото забравихме да съществуваме. Оцеляваме. Най-вече финансово. Защото друго няма.
Здравето е пари. Образованието е пари. Животът е пари. 
И любовта е платена. 
Дори майчината.

Нищо. 
Ще погледаме видео как една акушерка, жена и майка пребива 4-дневно бебе, родено на рождения ден на моето дете. Ще дадем воля на възмущението и гнева си, ще я наричаме всякаква... и вероятно ще сме прави. Ще се плюнчим, ще се пеним и ще се кръстим да не дава Господ. Ще заспим със задоволена жажда за кръв и зрелища и доволни, че, попържайки, сме направили света по-добър... А себе си? Себе си дори не познаваме.
Нищо.
Утре пак бежанците/циганите/кучетата/масоните/мюсюлманите/Путин/ЕС/САЩ/СССР/кемтрейлсите и снимките на Ванга и "банкянския магнолий" ще ни занимават.
А това, дето държавата отдавна пребива всички ни - от неродените до престарелите, няма да го променим. Защото не можем. Защото сме заети. Защото е по-лесно...
Защото не ни пука. 
Поне докато не ни запука.
И изперкаме всички. 
И започнем да се избиваме.
И всичко приключи!

"Спрете планетата! Искам да сляза!"