Не знам. Не разбирам!

Драмата започна със завършването на... детската градина.
Ма, много ви се моля! Вие какво си помислихте?  Че има разлика между завършване на детска градина и абитуриентски бал? И аз така мислех! Ама дружно сме в грешка.

Е, майката, която се опита да ме вкара в ресторант, с кола с балони, пикла с дълга рокля с гол гръб и златни обувки с токчета, се оказа, че е в по-голяма грешка - небрежно се сблъска с товарния влак... Да, децата ни се бяха трудили много (ПОКЛОН на Учителките им!), но не виждах (И сега не виждам!) как златната рокля или костюмът с папионка ще бъде венецът на успеха им. Добре, може и да имам очни проблеми. А вероятно и ментални имам! Но са си мои и не ща да правят щерка ми на маймунка със ливрея и звънче!

Драмата продължи с първата родителска среща. Като една истинска съвременна работеща майка (според дребуса истинските майки ходят с токчета, а не като мен...), която е благословена... опс... затормозена от раздалечения времево-пространствения континуум на бабите, записах  чедото на платена занималня с английски. Не, не! Не ме разбирайте погрешно! Аз НЕ съм амбициозна майка - твърдо и категорично! Обаче щерката черпи сили и енергии директно от Първоизточника, а любопитството й минава всякакви граници, та вечер направо прави къси съединения в главата ми и всяко нейно умствено и физическо натоварване, в което аз не съм погълната изцяло, е добре дошло.

 Та! Учителката ми стана рязко симпатична, ама на мен Учителите са ми слабост, а таз вероятно е пряка наследница на Супермен, защото ще им води и нормалните часове и занималната следобед... Аз знам, че Учителите са Свръхчовеци, но класната на дъщеря ми, напълно ме изуми с ентусиазма си. Може би, щото не се е сблъсквала още с мамината хала... 
 Шефката на платената занималня ИЗИСКА да подпишем декларации, че отроците ни няма да носят мобилни телефони в училище и аз, като избягала с писъци от учителското поприще, възхитено се възрадвах и за малко да се разпищя от кеф в компанията на още няколко нормални родители. (Някой ден ще ги черпя по бира!).

Един закъснял татко от вратата още се информира за какво иде реч и ревна с цяло гърло, че НЕ е съгласен! Детето му било свикнало с телефона си и таткото бил по-спокоен като го чува няколко пъти на ден. Да, де, ама детето и таткото  дали имат навици да не не се чуват по телефона с повод и без повод и, особено, не по време на час? Щото пък аз и още няколко други като мен си пращаме децата в училище да учат, а не да си говорим по телефоните за по-интересно. А и онова детенце като може с телефон, аз на моето лесно ще му обясня, че не може да е с телефон, ама другите? 
И после кой с къв телефон бил, а не може ли розов, с игри, с камера... и с таблицата за уморение на родителските финанси, или поне моите. 

Да се разберем - луд фен съм на съвременните комуникации. Не мога да живея без тях. Без компютър и нет изкарвам броени часове... докато спя. Ама все си мисля, че дечурлигите трябва да търчат в двора, вместо да говорят по телефона.