Щурците ми пеят.
Луната ми шепне.
Тишината е глуха -
някой крещи!

18.08.2011.

Боли, 
когато във неверие
през теб са гледали встрани.
Боли, 
когато с недоверие
разбивана си в  хиляди стени. 
Боли,
когато даваш всичко,
а в него са крещяли празнини.
Боли,
когато си въвлечена в игрички
за драгото на нечии слабини. 
Боли,
когато любимият, най-нужен,
светът ти, без да знаеш, е разбил.
Боли,
когато е решил, че бил обслужен 
и любовта ти с кал е омърсил.
Боли 
и с дяволът го пращаш там при другата 
""Любов""...Сърцето ти на хиляди взривил.
Боли,
но пак ще бъда Босоногата,
Истинната, Чистата - за друг, каквато Бог ме е творил. 

Коя е жената, която обичате? 

Онази, която обличате?
Онази, която събличате?
Онази, по която леете лиги?
Онази, която ви вплита в интриги?
Онази, която ви кара да страдате?
Онази, на която изневерявате?
Онази, на която не вярвате?
Онази, която прекарвате?

Коя е жената, която обичате?

Коя е жената приятелка?
Коя е жената предателка?
Коя е жената желание?
Коя е жената мълчание?
Коя е жената награда?
Коя е жената ""Така ти се пада!""?
Коя е жената мечтание?
Коя е жената призвание?

Коя е жената, която обичате?

Коя е жената, която целувате?
Коя е жената, която сънувате?
Коя е жената, която прегръщате?
Коя е жената, при която се връщате?

В прегръдката на тихи бесове и лудост,
останала по мълнии и гръм, 
душата тиха, спряла гръб на дъното,
крещи неистово с камбанен звън. 

Да помълчим. 

Не вярвам във измислени страдания, 
в кокетни думи, суета и грим. 
Не вярвам и на тленните желания, 
насилени - любов да им вменим. 

Да замълчим. 

Про(е)зирам и сълзи неискрени,
гротескно разкривени ""Съм раним!""
Пречистващо е, вярно! Но в ""наужким""
самите себе си рушим.

Мълчим. 

Ти

не ме обичаш,
нали?

не ме искаш.

парче съм 
от пъзел 
с много лица.

глътка от живия извор
няколко крачки
преди
пропастта.

аз съм Удобната.

oная, която
безплатно те връща
в мигове лъст, суета.

не съм аз Жената,
Която си Чакал.

аз съм тръпнеща тръпка,
убийството на нощта

Ти

не ме искаш.

аз съм средството - 
нечовешко е - 
да владееш отново света.

Върви си.

Пеперуди лъскави
привлича пламъкът на свещта.

Или въгленчетата стигат само за мене?

Пълна е с пепел тази душа. 

С-нежни пръсти те докосвам едва
Тичам срещу ураганите в себе си
Към теб
В бързината обърквам посоката и уплашено гледам
Как си отиваш
Обръщам се и тръгвам
Към мен

04.2005

Някой някога се спъна у мен 
и в погледа ми кафяв запотъва
Пое въздух през вик спотаен,
от душата ми откъснат отплува

Някой някога счупи часовете и дните ми 
на песъчинки и миди несбъднати
От косите ми, с морски звезди,
затанцуваха сълзи към дъното

Аз бях там, а ти беше ти
нещо шеметно се случи на времето 
спря за вечност, а после бе миг
в есента разпиляла се днешност

Аз не съм твоето Вчера... 
и твоето Утре.
Няма ме даже в твойто Сега. 
Някъде има проблясъци - 
звездните купове 
изплакват листа.
И утрето, когато се съмне,
и кафето в друг поглед ти загорчи,
дали ще съм била въздишка 
или, самотна и бяла,
бял лист в белия стих?!

И когато Луната погледне в очите ми,
а нощният вятър ми зашепти,
ръцете ти ще се върнат
в мечтите ми
и целият мой свят ще ти дам
и всички звезди  

Заваля.
Една котка се препича между капките.
Моят дъжд къде е?